Изминаха почти пет месеца откакто се
завърнах от тази незабравима и изпълнена с много емоции екскурзия. Сега стоя
пред компютъра, връхлетяна от толкова много спомени и невероятни преживявания
из Европа.Затова по-добре да започвам.
След цяла гадина очакване, най-после дойде
трийсти юни. Не само краят на учебната година, но и началото на нашата
екскурзия.Това е първият път, в който излизам извън страната. Вълнувах се.
Настъпи и дългоочакваният от мен трети
юли. Рано сутринта всички бяхме пред хотел Тримонциум, от където тръгнахме за
Швейцария, ЦЕРН, който беше нашата цел. И екскурзията започна.
Пропътувахме през Сърбия, видяхме Белград,
минахме и през Хърватска и след 17 часа път пристигнахме в столицата на Словения
- Любляна. След толкова часа път, прекарани в автобус нямахме търпение да се
настаним в хотела ни, да
се наспим и да се подготвим за пътуването през следващия ден, когато ни
очакваше още много път.
На следващия ден потеглихме към Женева.
Денят беше много вълнуващ за мен,защото щях да видя Алпите. Минахме през
прохода Симплон. Гледката, която се откри пред мен бе пленителна. Величието на
тези планини накара всички
в автобуса да станат и да „залепят“ фотоапаратите си за прозорците.По-късно
видяхме прословутото Женевско езеро, което е второто по големина езеро в
Централна Европа и от което също се откриваше невероятна гледка към
величествените Алпи.Беше месец юли, но температурите под Алпите не се усещаха
като летни.
На третият ден от нашата екскурзия,
трябваше да посетим CERN(Европейската организация за ядрени изследвания).
Разположен на територията на две държави - Франция и Швейцария. Когато
пристигнахме в ЦЕРН ни посрещнаха изключително дружелюбни българи, който бяха
нашите екскурзоводи там.Първото ни посещение беше на единия от детекторите -
АТЛАС. За щастие започваше профилактика на детекторите и имахме възможността да
слезем на 100 метра под земята и да го видим. След това слушахме лекция като
въведение в ЦЕРН, която много ни помогна да разберем какво се случва в
детекторите и в ускорителите и каква работа се извършва в ЦЕРН. Стана обяд и за
това се отправихме към ресторант 1. Колкото и изненадващо да звучи това беше
едно от местата, които силно ме впечатлиха.
Ресторантът приличаше на сбирка на нациите, около мен беше пълно с хора от
различни раси, говорещи различни езици, от различни държави, дори континенти.
Всичките тези хора бяха усмихнати, щастливи, ентусиазирани, мотивирани, което
ме накара да се чувствам прекрасно.
Следващата
ни дестинация - дворецът на обединените нации. Там видяхме
толкова
различни и интересни зали и коридори. Не съм си представяла, че едно такова
дипломатическо място може да бъде така артистично и богато украсено. Впечатли ме,
че всичко там е подарък от някоя държава дори плочките по пода и стените.А
разхождайки се по коридорите може да видиш най-различни картини от цял свят.
Продължихме с разходка из Женева. Ако има
място, на което бих се върнала, това определено е Женева.Всичко беше толкова
подредено и чисто. В стария град видяхме Цветния часовник, чиито 6000 цвята се
променят всеки сезон и катедралата „Св.Петър“. Бяхме много
разочаровани когато разбрахме, че няма да може да видим най-големия фонтан в
Европа, защото беше спрян.
И понеже сме в Щвейцария, като любител на
шоколада нямаше как да изпусна тази възможността да опитам вкуса на швейцарския
шоколад.
Четвъртият ден отново започна с ЦЕРН.
Групата ни включена във физичен експеримент за наблюдаване на космично лъчение
в детектора на частици, които сами изградихме. Експериментът бе ръководен лично
от директора на образователния отдел в центъра господин Мик Стор. Посетихме
залата, в която в реално време се регистрират частици от детектора АМS
/алфа-магнитен спектрометър/, монтиран на международната космическа станция.Разгледахме
и главното управление на компютърния център, както и на всички ускорители.
Чухме увлекателни лекции за работата на Големия адронен колайдер под земята и
детекторите, регистрирали „Божествената частица” - Хигс бозона. Денят ни
продължи с посещение на Анеси - малко градче, което се намира в Алпите.
Наричано още втората Венеция заради канала в центъра на града. Горещо ви
препоръчвам да опитате от
сладоледа там - една от атракциите на Анеси.
През петия ден от нашата екскурзия
посетихме Веве. Родният град на Чарли Чаплин, в който се намира и сградата на
шоколадите Нестле. Продължихме към следващото градче разположено на Женевското
езеро - Монтрьо. Където разгледахме замъка Шийон, чиято атмосфера, на дворец и
затвор, успя да ме принесе назад в Средновековието. Продължихме към града
Милано. Следва разходка по запомнящия се център на Милано, където може да
седнете на някое заведение и да се насладите на ароматното италианско кафе.
Посетихме не по-малко запомнящата се миланска катедрала, чиято архитектура успя
да впечатли дори и мен -
едно
шестнадесет-годишно момиче, което няма почти някаква представа от архитектура.
Продължихме разходката си из Северна
Италия като се отправихме към Верона. Разходехме се из площад Ебре, посетихме
къщите на Ромео и Жулиета и се насладихме на вкуса на италианската паста.
След нощувка край Верона, автобусът
потегли към последната ни дестинация - Венеция. Там ни чакаше корабче, което ни
отведе до старият град. Слязохме на площад Сан Марко, минахме през моста на въздишките
и двореца на Дожите. Ободрени
от
венецианското кафе, тръгнахме към моста Риалто, като минахме през малките и
тесни, но очарователни улички на Венеция. Потеглихме към Любляна, където щеше да бъде
последната ни нощувка.
Дори и незабравимите преживявания имат
край. Разходихме се из талкова световно известни градове, видяхме толкова
известни в цял свят забележителности за тези седем дни, че дори не можех да
повярвам. Всичко беше уникално, незабравимо,
интересно и забавно. Пътувайки в автобуса за България си мечтаех да върна
времето седем дни назад и да преживея тези емоции отново, но времето е пред мен
и съм сигурна, че някои ден отново ще мина през тези невероятни места, резултат
от труда и ума на човека и величието на природата.
Опознайте и вие света, за да го обикнете.
А аз нямам търпение да разбера какво ново приключение ме очаква следващото лято.
Photographer: Elitsa Popova
Photographer: Elitsa Popova
